Краят на Втората световна война. Българската армия се бие с немската. На границата е и редник Пейчо Пейчев, известен като Пейчина - чувствителен и плах човек, принуден да стане свидетел на ужасите на войната. Неговият командващ офицер не спира да казва, че в края на една война светът е обхванат от „прилив на нежност“. След тежка контузия Пейчина се завръща в родното си място. Новите управляващи сили в селото се опитват да го спечелят на своя страна, но това, в което той е наистина добър, е да държи длетото, а не пистолета. Той издълбава образа на Елена, жена, в която се влюбва. И все пак приливът на нежност в света изглежда е отменен. Пейчина става отговорен за смъртта на анархист и помага за залавянето на неговия командир, който се бори срещу новата власт. Когато кметът отново му дава пистолет, той отказва да го вземе.